Приятели на Алексей проговориха! Изкараха уникални факти
В случая с Алексей Петров бе нарушен един принцип.Поговорката „ Всяко знамение за три дни “ се оказа погрешна – показното ликвидиране провокира сериозен трус в страната и продължава да е измежду челните вести.
Политици, предприемачи, анализатори вещо се изричат за живота на Петров, съединен от изявления през годините в интернет, правят се догатки от кои среди най-вероятно е поръчителят, само че досега нито от него, нито от стрелеца има открита някаква диря.
-->
Оказа се, че с изключение на теоретични „ познавачи “ на делата му, Алексей Петров обаче е имал и същински другари и познати, които постоянно ще го помнят с положително. Двама от тях са от Благоевградска област, пише struma.bg.
Единият е някогашният общински консултант в Благоевград Орлин Тимов, районен шеф на „ Лев Инс “ за Югозапада и извънредно непосредствен другар на Алексей Петров от 30 години. Другият е ексдиректорката на детска градина в Гоце Делчев Айрет Гюрова, брачна половинка на някогашния зам.-кмет на града Тодор Гюров, която през последните години бе юрист в София.
Ето какво описаха за Алексей Петров Тимов и Гюрова:
" Запознахме се с Алексей около братовчед ми от санданското село Хърсово, който беше барета ", казва Орлин Тимов.
Сприятелихме се доста бързо. Той беше необикновен човек и единственото, което искаше, е България да се оправи.
Заставаше намерено против всички крадци и далавераджии и непосредствено ги обвиняваше, затова мнозина се опасяваха от него – и представителите на ъндърграунда, и на бизнеса, и политици. Част от тях и през днешния ден не престават да бълват нелепости за него – то не бяха октоподи, то не бяха калмари, а в последна сметка нищо не бе потвърдено в съда.
В същото време Алексей не се боеше от никого и това още повече ги озлобяваше.
През всичките тези 30 години с Алексей сме се срещали стотици пъти, ходили сме си на посетители. Бил съм очевидец десетки пъти по какъв начин помагаше на хората, и на познати, и на непознати – с пари, работа, с връзки, спасявал им е бизнеса… Не, такъв човек не може да бъде неприятен.
Напоследък говореше, че след двете несполучливи покушения против него към този момент няма кой да се занимава с него. Въпреки това в София си имаше защита – още от времето, когато направи „ Лев Инс “.
Тогава имаше ликвидиране на една някогашна барета, мисля че беше сикаджия, и Алексей си нае гардове, на които плащаше самичък. При мен в Благоевград обаче постоянно е идвал без гардове, при майка си ходеше без защита – ползваше ги момчетата единствено в столицата.
А на пътеката във Витоша, където го гръмнаха, той по този начин практикуваше – спираха колата първоначално й и той оставяше гардовете там, до момента в който се разноски.
" Тълпяха се към него не поради концепциите, а поради заплатата ", споделя пък Айрет Гюрова от Гоце Делчев.
По мотив рождения му ден – 50-годишния му празник, с изключение на фамилията и околните му, бяха поканени в най-тесен кръг другари и сътрудници – към 30 индивида. Между тях бе и една много известна журналистка, която като се изключи че яде и пи на масата му, не спря да ругатни него и околните му. Поговорката „ Храни куче да те лае “ в тази ситуация е безусловно уместна.
За страдание, това е животът ни. Често сякаш сме заобиколени от другари, които от все сърце ти желаят злото. Като прибавим и ксенофобията, картинката става още по-трагична.
Аз не разясня нападките на озверелите и озлобени хора. Дали и до каква степен имат право да го съдят, не мога да знам. Едно обаче е несъмнено – да си бил Асан и да си роден в с. Бабинци, да се превърнеш в Алексей Петров – антимафиота, баретата, предприемача, от който се боят мнозина от сякаш факторите в страната, не е смешка работа. За всичко това, с изключение на упоритост и труд, се желае и разсъдък.
Политици, предприемачи, анализатори вещо се изричат за живота на Петров, съединен от изявления през годините в интернет, правят се догатки от кои среди най-вероятно е поръчителят, само че досега нито от него, нито от стрелеца има открита някаква диря.
-->
Оказа се, че с изключение на теоретични „ познавачи “ на делата му, Алексей Петров обаче е имал и същински другари и познати, които постоянно ще го помнят с положително. Двама от тях са от Благоевградска област, пише struma.bg.
Единият е някогашният общински консултант в Благоевград Орлин Тимов, районен шеф на „ Лев Инс “ за Югозапада и извънредно непосредствен другар на Алексей Петров от 30 години. Другият е ексдиректорката на детска градина в Гоце Делчев Айрет Гюрова, брачна половинка на някогашния зам.-кмет на града Тодор Гюров, която през последните години бе юрист в София.
Ето какво описаха за Алексей Петров Тимов и Гюрова:
" Запознахме се с Алексей около братовчед ми от санданското село Хърсово, който беше барета ", казва Орлин Тимов.
Сприятелихме се доста бързо. Той беше необикновен човек и единственото, което искаше, е България да се оправи.
Заставаше намерено против всички крадци и далавераджии и непосредствено ги обвиняваше, затова мнозина се опасяваха от него – и представителите на ъндърграунда, и на бизнеса, и политици. Част от тях и през днешния ден не престават да бълват нелепости за него – то не бяха октоподи, то не бяха калмари, а в последна сметка нищо не бе потвърдено в съда.
В същото време Алексей не се боеше от никого и това още повече ги озлобяваше.
През всичките тези 30 години с Алексей сме се срещали стотици пъти, ходили сме си на посетители. Бил съм очевидец десетки пъти по какъв начин помагаше на хората, и на познати, и на непознати – с пари, работа, с връзки, спасявал им е бизнеса… Не, такъв човек не може да бъде неприятен.
Напоследък говореше, че след двете несполучливи покушения против него към този момент няма кой да се занимава с него. Въпреки това в София си имаше защита – още от времето, когато направи „ Лев Инс “.
Тогава имаше ликвидиране на една някогашна барета, мисля че беше сикаджия, и Алексей си нае гардове, на които плащаше самичък. При мен в Благоевград обаче постоянно е идвал без гардове, при майка си ходеше без защита – ползваше ги момчетата единствено в столицата.
А на пътеката във Витоша, където го гръмнаха, той по този начин практикуваше – спираха колата първоначално й и той оставяше гардовете там, до момента в който се разноски.
" Тълпяха се към него не поради концепциите, а поради заплатата ", споделя пък Айрет Гюрова от Гоце Делчев.
По мотив рождения му ден – 50-годишния му празник, с изключение на фамилията и околните му, бяха поканени в най-тесен кръг другари и сътрудници – към 30 индивида. Между тях бе и една много известна журналистка, която като се изключи че яде и пи на масата му, не спря да ругатни него и околните му. Поговорката „ Храни куче да те лае “ в тази ситуация е безусловно уместна.
За страдание, това е животът ни. Често сякаш сме заобиколени от другари, които от все сърце ти желаят злото. Като прибавим и ксенофобията, картинката става още по-трагична.
Аз не разясня нападките на озверелите и озлобени хора. Дали и до каква степен имат право да го съдят, не мога да знам. Едно обаче е несъмнено – да си бил Асан и да си роден в с. Бабинци, да се превърнеш в Алексей Петров – антимафиота, баретата, предприемача, от който се боят мнозина от сякаш факторите в страната, не е смешка работа. За всичко това, с изключение на упоритост и труд, се желае и разсъдък.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ